Резултати от Националното изследване на условията на труд

по проект „Превенция за безопасност и здраве при работа”

Резултатите от националното изследване на условията на труд в България бяха представени на конференция, проведена на 2 ноември 2011г. в хотел „Холидей ин” в София.

Участие взеха министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, изпълнителният директор на Главна инспекция по труда Румяна Михайлова, и.д. изпълнителен директор на Агенцията по заетостта Камелия Лозанова, Иван Нейков, ръководител на Обединение „Национално изследване на труд”, провело проучването, ръководителят на проект „Превенция за безопасност и здраве при работа” Панайот Панайотов, представители на синдикалните и работодателските организации, на предприятия, служби по трудова медицина, длъжностни лица по БЗР, членовете на екипа на изследването и на екипа за управление на проекта.

Осигуряването на безопасността и здравето на работещите е ангажимент на всички заинтересовани страни - МТСП, синдикалните и работодателските организации, органите по БЗР в предприятията и Службите по трудова медицина. Това каза министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов при откриването на конференцията.

Министър Младенов представи трите проекта, чийто бенефициент по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”  е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” - „Превенция за безопасност и здраве при работа”, „Повишаване ефективността на контролната дейност на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и проект „Подобряване контрола на труда”, както и стартиралата схема „Безопасен труд” на Агенцията по заетостта.

Националното изследване на условията на труд в България е най-мащабното от всички, провеждани през последните няколко десетилетия у нас.

Изследването включва събиране на информация за условията на труд в предприятия от всички икономически сектори в България съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД) 2008, анализ на тази информация, предложение за класиране на най-рисковите сектори в икономиката и общи изводи и препоръки за политики в областта на условията на труд.

В рамките на работата на терен са използвани различни инструменти и източници на данни: провеждане на стандартизирани интервюта сред наети по икономически сектори, онлайн анкети, анкети по пощата, измервания на факторите на работната среда, фокус групи сред специфични професионални среди като служби по трудова медицина, служители по БЗР, синдикати, лаборатории за замервания на факторите на работната среда и работодатели. За целите на сравнителния анализ са използвани и административни данни от Националния осигурителен институт относно нивата на професионалните заболявания и трудови злополуки,  както и многобройни европейски източници.

            Важна част от това изследване е посочването на най-рисковите сектори в икономиката като се анализират широк кръг от идентифицирани елементи и индикатори на условията на труд, които оказват  влияние върху здравето и живота на наемните работници. Досегашната национална практика, включително и практиката в европейските изследвания, предлага оценка и класиране на сектори по риск , като се изследват и анализират само  отделни елементи и индикатори на условията на труд.

             Националното изследване на условията на труд в България показва едни на пръв поглед оптимистични резултати от гледна точка на субективното усещане на работодатели и работещи по отношение на условията на труд. Около 87% процента от хората отговарят, че са удовлетворени или много удовлетворени от условията на труд в техните предприятия. Този резултат се подкрепя и от факта, че над 40% от работещите отговарят, че през последните 12 месеца условията на тяхното работно място се подобряват и едва 6% смятат, че е налице влошаване на ситуацията. Тези данни могат да бъдат подкрепени от факта, че през последното десетилетие на стабилен икономически растеж в много предприятия и сектори са направени значителни инвестиции в модерно оборудване, сграден фонд и т.н., които предизвикват усещането за по-добро работно място в сравнение с минали периоди. В същото време интерпретацията на тези данни е полезно да бъде пречупена през няколко обстоятелства. Първо, най-важният фактор за удовлетвореността от условията на работата все още е усещането за получаване на добро заплащане. Второ, изследването се провежда в условията на икономическа криза, когато сигурността за платената работа взема връх в ценностната система на работещите. Около половината от тях не могат да кажат категорично, че няма да загубят своята работа в следващите 6 месеца, а около една четвърт са склонни да смятат, че ще я загубят. И трето - на всички проведени фокус групи с експерти (служители по безопасност и здраве при работа, служби по трудова медицина, синдикати, лаборатории за измервания факторите на работната среда и други) са изказани становища, че условията на труд в мнозинството от предприятията в България биха могли да се подобрят значително по-много направления. 

Абсолютните стойности на злополуки на работното място и на случаи на професионални заболявания в определени сектори и за някои категории работници все още са твърде високи както за България, така и за ЕС.

Анализът на условията на труд както в целия ЕС, така и в България сочи, че са необходими все повече изследвания на нови и съществуващи опасности на работното място в области като:

• психосоциални въпроси и смущения в двигателно-опорния апарат,
• опасни вещества, репродуктивни рискове и рискове, причинени от нови технологии, например нанотехнологии,
• рискове, произтичащи от нови форми на организация на труда, както и
• управление на здравословни и безопасни условия на работното място.

Съществуващите до момента изследвания на условията на труд в европейски и национален контекст оценяват рисковете за наетите само по отделни елементи. С настоящото изследване се прави опит да се оценят рисковете за отделните сектори, обхващайки едновременно девет обобщаващи елемента на условията на труд, включващи естество на работата, работна среда, организация на работата, работно време, работа и здраве, заплащане на труда, информиране и консултиране, дискриминация и насилие и работа и живот извън работата.

            Определени са 14 рискови и социално значими сектори: Селско, горско и рибно стопанство (A), Добивна промишленост (B), Преработваща промишленост (C), Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия (D), Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъците (E), Строителство (F), Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети (G), Транспорт; складиране и пощенски услуги (H), Създаване и разпространение на информация… (J), Хотелиерство и ресторантьорство (I), Държавно управление (O), Образование (P), Хуманно здравеопазване и социална работа (Q), Култура, спорт, развлечения (R).

На основата на резултатите от проведеното изследване, както и отчитайки  визията и препоръките на Европейските институции, са изведени следните експертни предложения  за ускорено и трайно подобряване на условията на труд, в т.ч. за постигане на продължително, устойчиво  и последователно намаляване на злополуките на работното място и на професионалните заболявания.

• Разпространяване на добри практики на местно равнище;
• Провеждане на целенасочено обучение и въвеждане на въпросите по БЗР  в образователната система;
• Разработване на опростени инструменти и насоки за прилагане на законодателството и за оценка на риска при работа;

• Засилване на съгласуваността между съответните политики в различните сфери, например, здравеопазване, заетост, и здравословни и безопасни условия на труд;
• Промяна в поведенческите шаблони, както на работодателите, така и на работещите, по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, с цел насърчаване осигуряване на безопасност и здраве при работа;
• Насърчаване на системния подход за осигуряване доброто състояние на работното място чрез интегриране в бизнес управлението и обучението на всички образователни равнища, на инициативи за качеството на труда, и по-специално в областта на здравеопазването и безопасността, ученето през целия живот и равенство на половете;
• Повишаване на осведомеността сред засегнатите страни за необходимостта от възстановяване и реинтеграция на работещи, отсъствали за продължителен период поради трудова злополука, професионално заболяване или увреждане;
• Да се обърне особено внимание на новите тенденции в заетостта, като увеличаването на самостоятелна заетост, наемане на външни изпълнители, сключване на договори за подизпълнение, мигриращи работници и командировани работници.
• Усъвършенстване и опростяване на административната и регулаторна рамка  за здравословни и безопасни условия на труд, без да се намали вече установеното ниво на закрила и като се отделя необходимото внимание на нуждите на микрокомпаниите във връзка с прилагането на това законодателство.